Смъртта, дори и сред лимони, винаги е безобразна
Aнна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
4 януари 2024 година
– Тази седмица не ни носи бонбони и кафе, в този момент на момчетата им трябват лимони и джинджифил, че боледуват, – споделя ми Паша.
Към тях се прибавя мед, всичко се смила с блендер и се получава ефикасна витаминизирана добавка към чая. Паша и неговите момчета готвят неуморно, всеки ден. В кратките почивки плетат мрежи за маскиране.
Ами какво да ви кажа – изкупих в супермаркета всички лимони и джинджифил – съвсем четирийсет кг, стоварих ги в колата и пътувам към военната болница. Хектор възмутено пуфка на задната седалка. По муцуната му проличава – песът съжалява, че тази витаминизирана добавка не се прави от сланина, да вземем за пример.
Пътуваме. По средата на пътя извиха сирените. Мисля си: ей сегичка като ни прасне, простете, ще умра красиво: цялата в джинджифил и лимони…
И сама си мрънкам под носа: „ но че съм глупачка, що за мисли? “.
Спирам на светофара, по пешеходната пътека вървят момче и момиче. Той нежно по този начин отърсва снега от яката й, внезапно внезапно я притегля към себе си и целува.
И цялото придвижване внезапно замръзва за момент. Ето към този момент и зеленият светна, само че никой не свири, представяте ли си? И това е в Харкив.:)
Картинката в действителност е необикновено трогателна – смръква се, постепенно пада снегът, в светлината на фаровете под оглушаващия писък на въздушната сирената двама се целуват.
Ето, това е същинската хубост: Животът.
А гибелта, даже и измежду лимоните, постоянно е безобразна.
Благодаря ви, влюбените, че ми напомнихте за това.
P.S. Хайде да се държим, да не забравяме да се целуваме и да правим буркани с витамини за нашите момчета.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
4 януари 2024 година
– Тази седмица не ни носи бонбони и кафе, в този момент на момчетата им трябват лимони и джинджифил, че боледуват, – споделя ми Паша.
Към тях се прибавя мед, всичко се смила с блендер и се получава ефикасна витаминизирана добавка към чая. Паша и неговите момчета готвят неуморно, всеки ден. В кратките почивки плетат мрежи за маскиране.
Ами какво да ви кажа – изкупих в супермаркета всички лимони и джинджифил – съвсем четирийсет кг, стоварих ги в колата и пътувам към военната болница. Хектор възмутено пуфка на задната седалка. По муцуната му проличава – песът съжалява, че тази витаминизирана добавка не се прави от сланина, да вземем за пример.
Пътуваме. По средата на пътя извиха сирените. Мисля си: ей сегичка като ни прасне, простете, ще умра красиво: цялата в джинджифил и лимони…
И сама си мрънкам под носа: „ но че съм глупачка, що за мисли? “.
Спирам на светофара, по пешеходната пътека вървят момче и момиче. Той нежно по този начин отърсва снега от яката й, внезапно внезапно я притегля към себе си и целува.
И цялото придвижване внезапно замръзва за момент. Ето към този момент и зеленият светна, само че никой не свири, представяте ли си? И това е в Харкив.:)
Картинката в действителност е необикновено трогателна – смръква се, постепенно пада снегът, в светлината на фаровете под оглушаващия писък на въздушната сирената двама се целуват.
Ето, това е същинската хубост: Животът.
А гибелта, даже и измежду лимоните, постоянно е безобразна.
Благодаря ви, влюбените, че ми напомнихте за това.
P.S. Хайде да се държим, да не забравяме да се целуваме и да правим буркани с витамини за нашите момчета.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ